Ruth 1

Книгата е наречена на името на главната героиня – моавката Рут (евр. другарка). Авторът на Книгата Рут е неизвестен. Някои предполагат, че това е Самуил, но е възможно да е и лице, живяло доста по-късно. Книгата представлява повествование за историята на едно семейство във Витлеем през периода на Съдиите – това на Рут и Вооз, от които след две поколения (Овид и Есей) произхожда Давид като основател на царска династия. А генеалогията на Давид е залегнала в родословието на Исус Христос с упоменаване на Рут (Мат. 1:5).

Ноемин и Рут – връщане във Витлеем

1 ^a В дните, когато съдиите управляваха, настана глад по земята. И един човек от Витлеем Юдейски заедно с жена си и двамата си сина се пресели в Моавската земя.

2 ^b Името на човека беше Елимелех, името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон. Те бяха ефратци от Витлеем Юдейски и дойдоха в Моавската земя, и останаха там.

3 Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана с двамата си сина.

4 И синовете ѝ си взеха за жени моавки, чиито имена бяха Орфа и Рут; и живяха там около десет години.

5 След това Маалон и Хелеон умряха – и двамата, така че Ноемин се лиши и от мъжа си, и от двамата си сина.

6 ^c След това тя реши заедно със снахите си да напусне Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил народа Си и му дал хляб.

7 И така, тя тръгна от мястото, където беше, заедно със снахите си и когато вървяха по пътя, за да се върнат в Юдейската земя,

8 ^d Ноемин им каза: Вървете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към покойните ви съпрузи и към мене.

9 ^e Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на бъдещ съпруг. Тогава ги целуна; а те плакаха силно.

10 След това казаха на Ноемин: Не, с тебе ще се върнем при твоя народ.

11 ^f Но Ноемин възрази: Върнете се, дъщери мои, какъв смисъл има да идвате с мен? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?

12 Върнете се, дъщери мои, вървете, защото остарях и не мога да се омъжа. Дори и да си кажа: Имам надежда. Даже ако се омъжех тази нощ и родях синове,

13 ^g вие бихте ли ги чакали, докато пораснат? Бихте ли се въздържали заради тях да не се омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже ми е много мъчно за вас, защото Господнята ръка се е простряла против мен.

14 ^h А като плакаха горчиво отново, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза към нея.

15 ⁱ Тогава Ноемин каза: Ето, етърва ти се връща при народа си и при боговете си; върни се и ти заедно с нея.

16 ^j А Рут отговори: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда с тебе. Където идеш ти, и аз ще ида, и където останеш, и аз ще остана. Твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог – мой Бог.

17 ^k Където умреш ти, и аз там ще умра и там ще бъда погребана. Така да ми направи Господ , да! И повече да прибави, ако друго, освен смъртта, ме отдели от тебе.

18 ^l Ноемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да я разубеждава.

19 ^m И така, двете вървяха, докато стигнаха във Витлеем. И когато стигнаха там, целият град се развълнува заради тях. Жените казваха: Това Ноемин ли е?

20 А тя им отговаряше: Не ме наричайте Ноемин ▼

▼ 1:20 Т.е. приятна.

, наричайте ме Мара ▼

▼ 1:20 Т.е. огорчена.

, защото Всесилният много ме огорчи.

21 ^p Задоволена с всичко излязох, а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, след като Господ ме е огорчил и Всесилният ми е пратил нещастие?

22 ^q Така се върнаха Ноемин и снаха ѝ Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те пристигнаха във Витлеем в началото на жътвата на ечемика.